Откраднах си
късметче от Лаваца;
надявах се да пише твойто име.
Завито на рулце,
до мойта чаша
оставих го с кафето да изстине.
Не го разгърнах,
пуснах си го в джоба -
при другите хартиени късмети.
След малко имам
среща с теб. Да можеше,
късметчето ми ще те предусети,
така, че щом
си тръгнем, то със "обич"
през дрехата ми да просветне!
Публикувяно във
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
