Откраднах си
късметче от Лаваца;
надявах се да пише твойто име.
Завито на рулце,
до мойта чаша
оставих го с кафето да изстине.
Не го разгърнах,
пуснах си го в джоба -
при другите хартиени късмети.
След малко имам
среща с теб. Да можеше,
късметчето ми ще те предусети,
така, че щом
си тръгнем, то със "обич"
през дрехата ми да просветне!
Публикувяно във
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
