Лека нощ
Моя нежна любов, лека нощ!
Щом заспиш, ще си тръгна на пръсти.
Самота – да я режеш със нож
се е впила в очите ти пъстри.
Аз съм тук, но далече от теб,
аз съм тук, а не стигаш до мене.
Препрочиташ ме като куплет,
който те е вълнувал навремето.
А сега безразлично мълчиш.
А сега се римувам със навик.
Две морета са мойте очи
и заплача ли, ще се удавиш.
Моя нежна любов, лека нощ.
Ще те търся в пътека от листи.
Тишина – да я режеш със нож
се задъхва от твоята липса.
Имам още две крачки назад
другите вече мъчно преминах ги.
Лека нощ, моя обич, мой свят.
Щом заспиш, ще си тръгна. Завинаги.
© Деница Гарелова All rights reserved.
