Nov 12, 2006, 10:05 AM

лятото на пеперудите

  Poetry
882 0 11

Разтварят криле

и политат,

нетърпеливи да видят света.

Танцуват с вятъра хладен.

Под лъчите на слънцето спят.

Сред слънчогледи

като децата се крият.

Среднощни усмивки,маяци

в душите горят.

Цветовете им

багри,недобагрени

в очите  блестят.

И с шепота на крилете им пъстри

гласа във душата ми пее.

Сред косите  запърхали

те пак нежно се смеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...