Вдишай бавно, дълбоко от мен
и влюбѝ се, преди да издишаш.
Ще се скрия в дъха ти стаен
и по твоите чувства ще пиша.
До сърцето ти ще се опра,
като малко дете ще те гушкам,
ако ще и да няма зора
и да пада небето в градушки.
Ако ще ей така да реши
да се свърши света. Да изчезнем.
И да пламнеме като свещи,
изгорили пороя на есен,
аз ще свия в ръцете ти дом,
ще съм всичко, което си искал,
за да бъдеме заедно, щом
само тази любов има смисъл.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
