Майка
— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе.
Ти си в болница, бабо! Далеч е синът ти любим...
— Не ми казвай, дете, че съм станала вещ непотребна!
— Разпродал е дома ти и вече живее във Рим.
— Моят син? Разбери, късно снощи дойде да ме види!
Вече гоня стоте и съм слаба, но помня добре.
Обеща да ме вземе и с него в дома си да ида.
И асмите на двора ми каза, че днес ще бере.
— Нямаш повече син! Изостави те! Как го обичаш?
— Остави ме, момиче! Не вярвам! Махни се от тук!
За детето ми, лошо, заклевам те, ти не изричай!
Моят син е добър! Явно с друг си го сбъркала! С друг...
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
