Jul 3, 2014, 8:36 PM

Малка нощна приказка

  Poetry
747 1 12

С мъхави лапи пристъпи гората.

Крясък на сова препъна мига.

Слънце целуна последно билата,

и зографиса със злато върха.


Въздухът стана загадъчен. Скрити

в папрати, паяци свила плетат.

Песен разплитат из здрача щурците

и си наричат светулков брокат.


Пухкаво пиле се сгуши в гнездото,

сънно въздъхна и се умълча.

Тъмното бавно отвори окото

и заповяда да почне нощта.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....