Nov 16, 2008, 8:25 PM

Малкият мъж си отива

  Poetry » Other
687 0 4
 
    • Тези сиви тополи,
    •                                  облечени лошо
    •   и безобразният дъжд.
    •   Стъпките кални,
    •                                чадърът, галошите -
    •   под силуета на
    •                                малкия мъж.
    •   Дрехата чудна -
    •                             прозорецът в стаята
    •   цял от пера.
    •   Лепкаво, мокро поле
    •                                       във безкрая.
    •   И тишина.
    •   Псуват глухо
    •                          и шумна е кръчмата.
    •   Пустош и мрак.
    •   Върху следите
    •                             от малките стъпки
    •   сипе се сняг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...