Mar 19, 2013, 4:44 PM

Маслинова клонка

  Poetry
1.2K 0 6

с любовта ми трудно се диша

а ти познаваш моите граници

искам много

и много давам заради една

улица с упойващи липи

маслинова клонка преглъщам

макар да горчи в зелено...

на един дъх от мен стоиш

и аз ти намирам място -

изтънява гласът

заглушен увисва

и думите сплесква

докато дълго си чакал 

любов

обрасла е пътеката - нека

по-меко се стъпва 

ако пак тръгнеш

по нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...