метална кръв
метална кръв
тежи
едно капче начало е
душата се раздира
късат жици дрезгаво
на китарите сърцата
сълзи ридания и вик
светкавици пронизват взора
със диви мълнии
обезглавени
и по клавишите прокапва стон
а мислех сълзи са това
сега усещам че тече кръвта
крещи
но бавно
струи и вика лепкаво
блика но не цапа
а звучи
защо не спира тази горест
реват във мене зверове
пищи дисторжена и се извива
рокът спомня дързостта
когато сцените бушуваха
със вихъра на младостта
тежък рок
и сълзи
метална кръв се стича
и не спира
дрезгав глас вибрира
сантиментално бърка в теб
и рови и човърка
като сол във раната
с висоти като ридания
диво
необятно
разтърсващо снагата
групарската интелигенция загива
с цвета на професионала
магистъра
ненужен бакалавър
защо не виждам
как ли пиша
клавиши замъглени
вместо хартия бяла и перо
клавиши изповедни
не спират
от невидима ръка
и сила направлявани
сами се движат и насочват
словата ронят по листа
гъсти тъмнонепрозрачни
раздиращи и късащи
като със скалпел режещи
несретно майчино сърце
не
няма по голяма болка
стенеща
горяща
тежка
дълбока и неупоена
болка
кънтяща с хрипове зловещи
болка
болка
ббббб
ооооо
ллллл
ккккк
ааааа
ридаят дращещите думи
не търсят кръвнина и мъст
беснеят тягостните звуци
пищи и блъска децибела
запокитва те сломен
запраща те във безтегловност
и вият зли хиени
и чакали
тресе и друса вопъла
а тялото не чувства
като обезкръвено
и безчувствено
загива
в рани от дисторжен
депресията дива ли е
или оттук е все така
„На попрището жизнено, в средата…“
цитатът е за мен
манна
кризата в средата на живота
ли е това
не мисля
той сега започва
стопен ли съм
или съм оживял
след стъпка във небитието
във вакуума на живота
от куртоазия опротивял
се движа днес отново здраво
но нямам за усмивка сили
а търся капчица електролиза
не
не съм обезумял
тежи
едно капче начало е
душата се раздира
късат жици дрезгаво
на китарите сърцата
сълзи ридания и вик
светкавици пронизват взора
със диви мълнии
обезглавени
и по клавишите прокапва стон
а мислех сълзи са това
сега усещам че тече кръвта
крещи
но бавно
струи и вика лепкаво
блика но не цапа
а звучи
защо не спира тази горест
реват във мене зверове
пищи дисторжена и се извива
рокът спомня дързостта
когато сцените бушуваха
със вихъра на младостта
тежък рок
и сълзи
метална кръв се стича
и не спира
дрезгав глас вибрира
сантиментално бърка в теб
и рови и човърка
като сол във раната
с висоти като ридания
диво
необятно
разтърсващо снагата
групарската интелигенция загива
с цвета на професионала
магистъра
ненужен бакалавър
защо не виждам
как ли пиша
клавиши замъглени
вместо хартия бяла и перо
клавиши изповедни
не спират
от невидима ръка
и сила направлявани
сами се движат и насочват
словата ронят по листа
гъсти тъмнонепрозрачни
раздиращи и късащи
като със скалпел режещи
несретно майчино сърце
не
няма по голяма болка
стенеща
горяща
тежка
дълбока и неупоена
болка
кънтяща с хрипове зловещи
болка
болка
ббббб
ооооо
ллллл
ккккк
ааааа
ридаят дращещите думи
не търсят кръвнина и мъст
беснеят тягостните звуци
пищи и блъска децибела
запокитва те сломен
запраща те във безтегловност
и вият зли хиени
и чакали
тресе и друса вопъла
а тялото не чувства
като обезкръвено
и безчувствено
загива
в рани от дисторжен
депресията дива ли е
или оттук е все така
„На попрището жизнено, в средата…“
цитатът е за мен
манна
кризата в средата на живота
ли е това
не мисля
той сега започва
стопен ли съм
или съм оживял
след стъпка във небитието
във вакуума на живота
от куртоазия опротивял
се движа днес отново здраво
но нямам за усмивка сили
а търся капчица електролиза
не
не съм обезумял
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
