Ти помниш ли, в онази вечер,
прегърнати един до друг,
да бъдеш моя как се врече –
а аз да стана твой съпруг.
И в екота на двете чаши,
напълнени с горчив пелин,
как се роди във хола прашен
мотив за дъщеря и син.
Аз още мога да намеря
в тетрадките си две писма,
с които каниш ме на среща,
написани от теб сама. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up