Dec 20, 2008, 10:07 AM

Моята Коледа

  Poetry
812 0 10

Минават като светли очертания

последните минути на годината,

а аз съм същата, все толкова обичаща

и вярваща във малките неща.

 

Изгрява нощ, нали е Коледа,

нали ни трябва светлина и зов...

С надеждата децата ни да бъдат

благословени с обич в тоз живот.

 

Подаръците са в сърцето ми -

звънлива нежност, радост, топлина.

Закичвам блясък във очите на децата си -

най-вярната от всички светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...