Мълчим пред свещници.
Ръцете търсят оправдание.
Немее лудост в грешници
и памет в тихото страдание.
Мълчим, без да обжалваме.
Животът има право да живее.
Разпята песен на разсъмване
ще чака вечерта да я допее.
Мълчим направени от пръст.
Орел със гарван не пирува.
Излята е и чашата на кръст,
с мълчание, което го целува.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
