Мълчим пред свещници.
Ръцете търсят оправдание.
Немее лудост в грешници
и памет в тихото страдание.
Мълчим, без да обжалваме.
Животът има право да живее.
Разпята песен на разсъмване
ще чака вечерта да я допее.
Мълчим направени от пръст.
Орел със гарван не пирува.
Излята е и чашата на кръст,
с мълчание, което го целува.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
