Мълчанието ни е пламък!
Мълчанието ни е нужно.
А всяка дума – тежък камък,
стени изграждащ помежду ни.
А всяка дума – сабя хладна,
забиваща се в любовта ни
болезнено и без пощада...
И само то лекува рани,
руши прегради и ни слива…
Благословеното мълчание!
Всеопрощаващо, всесилно!...
Албена Димитрова
1982.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
