На баба ми
НА БАБА МИ
Белязан ти е пътя от съдбата,
като ясно слънце да пронизваш мрака.
Светиня наша ти да бъдеш в тегобата,
дори когат на прага дявола ни чака.
Съзнаваш ли кръста рожден ти който носиш –
да си герой на всяко време без да си задаваш никакви въпроси,
най-благо име да размахваш ти,
живот суров да водиш, дал печат за вечни дни.
Дете на Дон Кихота може би си ти,
с душа смирена, търпелива и безумно мила.
Неродена още ти била си опростена,
заради безсмъртието на твоята хуманна сила.
Недостижим е твоят прост човешки опит
за завистта, за непочтените игри,
и твоето благородство свято
е щит пред всички дяволски стрели.
Признание не чакала си ти,
ни лаврови венци на гроба си,
в най-хубавите дни горяла като свещ си ти,
да топлиш с пламъка си нашите души.
На младостта не вкусила си сладостта,
живота свой отдала си на други.
Лице в лице стояла си пред трудността,
затова ти днес печелиш моите заслуги.
Непресъхващ извор ти си на почтеност и премъдрост,
ликът ти свят не ще никой опетни,
докато твоето име нося аз с гордост
и пия жадно все от твоите води.
За егоиста твоята жертва е напразна,
неспособен той е примера да оцени.
Стойността на времето е само важна,
с любов и слава то теб ще възнагради.
© Бояна Костова All rights reserved.
