Oct 26, 2006, 12:16 PM

На баба ми 

  Poetry
2368 0 9
НА БАБА МИ
Белязан ти е пътя от съдбата,
като ясно слънце да пронизваш мрака.
Светиня наша ти да бъдеш в тегобата,
дори когат на прага дявола ни чака.
Съзнаваш ли кръста рожден ти който носиш –
да си герой на всяко време без да си задаваш никакви въпроси,
най-благо име да размахваш ти,
живот суров да водиш, дал печат за вечни дни.
Дете на Дон Кихота може би си ти,
с душа смирена, търпелива и безумно мила.
Неродена още ти била си опростена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??