> „Когато си на дъното на пъкъла,
> когато си най-тъжен, най-злочест,
> от парещите въглени на мъката
> си направи сам стълба и излез.“
>
> („Когато си на дъното“, Дамян Дамянов)
Когато съм на дъното на болката
и сякаш че душата ми разпада се,
оставам сам и правя обиколките
в градините нарязани на ада си.
Оставам сам и болката изгаря ме.
Уплашен съм! Нима това е краят ми? ...