На КАТ с любов
Каза някой си познат,
вярвах му глупашки,
че отдавна вече в КАТ
нямало опашки...
Супер! Смело на баща му
днес детето връчвам -
тръгвам с чантичка на рамо
книжка да заръчвам!
Влизам в залата спокойна,
взех си и кафе.
Вярно! Няма сган безбройна,
нито пък меле!
Тръгвам номер да си взема
от една машина.
Гледам, пише преди мене -
двеста и двамина!
Охкам, пуфкам, но дошла съм,
трябва да стоя!
Вече вкъщи пък от класа
води се борба...
Чакам си аз мойто име,
таткото звъни ми:
"Памперсът докат' смениме
хладна пот изби ми!"
Тъкмо се успокоиха
у дома нещаха
и пред мен се наредиха
майки пет, с децата.
"Да отстъпим трябва място!" -
лелка се намръщи.
Ах, защо оставих аз
мойто бебе вкъщи!
Поразходих се, подрямах
на едно кресло...
Да, опашка вярно няма,
но дали е за добро?
© Миглена Миткова All rights reserved.
Благодаря, че се отби, Албена!
