На пиано с Вивалди
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля,
синьо - бели снежинки ще накацат по люляк.
Всяка пролет през зима е с дъха на зюмбюли,
щом комини навържат спомените в пискюли.
В пролетта на Вивалди, севернякът жадува,
изтъканата дреха да захвърли... сънува...
след акорда затихнал на обрулена есен
как припламват по кожа нотите безтелесени.
На пиано с Вивалди само четири нощи?
О, не спирай... свири ми, пак от същото, още...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
...добре си го казал. Благодаря ви, Мариана, Цвете, Мики, Гавраил, Елка - вярно е, че съм шантав диригент, а още по-вярно е, че не мога да композирам, Благодаря ви за прекрасните думи! Много благодаря за коментара, Майсторе! Твоята прецизност относно поетичната техника внася разбиране и дава възможност да се влезе дълбоко в кухнята на това изкуство... Благодаря за отношението!