На покрива на моите мечти
На покрива на моите мечти
стоиме тихо. Аз и ти.
Слънцето залязва в планината.
време е. Разпускам си косата,
полата си под нас полагам,
усмихната до теб присядам.
На покрива седиме двама.
Ни време, място - нищо няма.
Някъде във мен и някъде във тебе нещо има.
Нещо малко, нещо тайно, нещо общо, нещо слято.
Нищо не ме спира.
Тъй сладко, тъй омайно, тъй горещо с теб съм слята.
Лятото е сляпо.
Нека дойде нашта зима.
И мечти по покривите нека има...
Нека има!
© Ния All rights reserved.
