На теб

Poetry » Love

1.1K 0 0

Когато глас прогонва здрач от мисли

И от простора на съзнанието лъч лъчи

Когато нежен полъх на чувство безусловно

Живота мой променя в танц без лъжи

Разбрах, че потока всъщност пее песен

Твореца пътеводен знак в безкрая

И как споделеното с теб вълшебство

Повежда сърце човешко някъде из рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0