Feb 12, 2015, 5:28 PM

На залез

  Poetry » Love
501 0 7

                                               Н А   З Л Е З

 

 

                                               Път нямаш ли? Отбий се да се видим!

                                               На залез ще те чакам на брега...

                                               Съвсем е тих, безлюден, но красив.

                                               а някой  би възкликнал – просто сив.

                                               На залез  бавно всичко охладнява

                                               и слънцето горещо е мираж.

                                               На нас си стигат залезите зрели

                                               и песента на морските дантели.

                                               Ела на залез! Вече те очаквам...

                                               Следите ни по пясъка ги няма,

                                               но онзи смях и  нежните ни ласки

                                               ще ни посрещнат чисти и без маски.

                                               Ела на залез! Втори изгрев няма.

                                               Ще поговорим и ще постоим,

                                               а може би във време неизвестно

                                               ще бъдем с тебе и ще е чудесно!

                                              

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!
  • Специални благодарности към тебе, Исмаиле!
    Благодаря ти за вниманието и подкрепата!
    Поздрав и лека вечер!
  • Стойна, когато денят е бил слънчев, залезът е още по- красив! Поздравления!
  • Рени, Мисана, Никола - благодаря ви за подкрепата!
    Поздрав от мен и лека вечер!
  • Красиво и докосващо, Стойна!Оценявам го по достойнство!
    поздрави от мен и лека февруарска вечер!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...