Jan 31, 2009, 9:38 PM

Нашите деца сключват сделки със Смъртта

  Poetry » Civic
1K 0 6

Нашите деца сключват сделки със Смъртта 

По сивите улици и бляскавите булеварди

се лутат нашите Деца и сключват сделки със Смъртта!

Млади, горещи сърца - луди в мечтите!

Та те са още Деца - но вече са стари...

Лутат се по сивия мрачен паваж -

сенки са тъмни и празни - олюляват се...!

Търсят в белия прах своя мираж,

но какво получават?!

Тъжни са. Лутат се. Нервни са! Търсят!

Молят се на всеки следващ миг...

а идва Тя... Смъртта... дебне ги по сивите паважи!

После откриват - вземат! Изпиват!

Потъват в унес - неизслушани, нахокани, но не забравени!

Тихи са... Залитат... Спят... Тръгват и минават през "мечтите".

Самота... Покой и ... Край! - Сделката е сключена!

Те - Децата ни купиха си от Смъртта  билет за "Рая"!...

Те - Нашите Деца! - По улиците сиви и лъскавите булеварди...

... неизслушани!

 А ние можем ли да прогоним нея - Смъртта?!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравейте! Благодаря за всички коментари - приемам ги. Това, което се опитвам да кажа е за актуалният проблем - борбата с дрогата. За съжаление не зная дали с думи може да се изрази неговата пагубност! "бял прах ... после изпиват..." - имам предвид това, че дрогата вече е под формата на всякакви амфетамини, транквиланти и незнам още какви... - Лошото е, че възрастовата граница на зависимост е 14 годишни!... Е просто това е от мен - искрено и директно. До скоро! Пожелавам ви музата да ви споходи!
  • корави плевелчета са
    и ще цъфнат в нещо красиво
    ...вярвам го
    не бой се

    кофти... текст
  • Актуален проблем.
    И стих, написан от разтревожено сърце.
    Поздрав, Сашка!
  • Смъртта не може да се прогони!
    Но може да промените онова "неизслушани". Тогава ще има по-малко поводи да се пишат такива стихотворения.
  • Нося в сърцето си тези мисли,но не успах да напиша нищо...Ти си успяла и си го направила страхотно!Разтърсващо!Нямам думи, за да разбереш как се чувствам сега...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...