в отекли крайници
на обръч свит денят
оформя пришките
на сладката отмора
и клюмва вечерта
глава пред чашата
с парливата отвара
притискат четири
стени остатъка от
много лична мисъл
наздраве- за дълга-
и неговия смисъл
по вените пролазва
топлина и шари
поизтръпналата кожа
добър приятел е
врагът- забива
с изненада ножа
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се на вниманието Ви.