Oct 11, 2018, 6:53 PM

Навик 

  Poetry » Humour
4.9 / 14
1125 5 9

Откак се помня, пазя този навик –

съвет полезен, наследен от мама:

когато покрай Пешови минавам,

да хвърлям по едно око през джама –

 

ей тъй, да видя Пешо кви ги върши

когато ужким вкъщи е самичък,

дали носа с ръкавите си бърше,

дали изпрани гащи си облича;

 

дали си хапва ягодите с дръжки,

или пък орехи троши със зъби;

дали се чеше, щото има въшки,

прихванати от булката на Съби;

 

дали по „градски” чука се с жена си,

демек, дали сапун употребява,

или от къра в спалнята улазя,

тъй както всички пичове тъдява...

 

Понеже Пешо дава го отворен

и даже скоро в София е ходил,

си мисли, че сред всички прости хора

той не е толкоз прост и старомоден...

 

А аз назнайвам туй-онуй за Пешо –

изцепки, лакърдии най-отбрани,

продам ли ги на жълтата ни преса,

без време май милионер ще стана...

 

На първо време стига ми обаче

довечера в кръчмето да разкажа,

че Пешо бърка „джибри” и „първаче” –

това поне показва шпионажът...

 

... но снощи зърнах Пешо – по случайност! –

как в моя джам се дзвери и наднича!

Мисли му, Пешо... ти, гадино майна...

лешпер такъв! безсъвестно добиче!...

© Емрих All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »