Навик
Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши
когато ужким вкъщи е самичък,
дали носа с ръкавите си бърше,
дали изпрани гащи си облича;
дали си хапва ягодите с дръжки,
или пък орехи троши със зъби;
дали се чеше, щото има въшки,
прихванати от булката на Съби;
дали по „градски” чука се с жена си,
демек, дали сапун употребява,
или от къра в спалнята улазя,
тъй както всички пичове тъдява...
Понеже Пешо дава го отворен
и даже скоро в София е ходил,
си мисли, че сред всички прости хора
той не е толкоз прост и старомоден...
А аз назнайвам туй-онуй за Пешо –
изцепки, лакърдии най-отбрани,
продам ли ги на жълтата ни преса,
без време май милионер ще стана...
На първо време стига ми обаче
довечера в кръчмето да разкажа,
че Пешо бърка „джибри” и „първаче” –
това поне показва шпионажът...
... но снощи зърнах Пешо – по случайност! –
как в моя джам се дзвери и наднича!
Мисли му, Пешо... ти, гадино майна...
лешпер такъв! безсъвестно добиче!...
© Емрих All rights reserved.
