Не искам сладост само миг,
а нещо много по-голямо –
да ме съпътства твоят лик,
да чувствам нежното ти рамо.
След изморителния ден
душите ни в една да сраснат.
И ти да се огледаш в мен,
а в тебе аз да се прехласна.
Горчилката, събрана в нас,
на бавни глътки да отпием –
от мене ти, от тебе аз.
Наново да се преоткрием.
И преродени във нощта
да литнем с пламенност гореща,
че след горчилка сладостта
по-силно някак се усеща.
Натам – към звездния светлик,
понесени, да се издигнем.
Не искам сладост само миг,
а цял живот да не ни стигне!
© Борко Бърборко All rights reserved.