Jun 28, 2008, 11:56 PM

Не вярвам вече...

934 0 13
Не вярвам вече в шепота на думите,
потекли покрай мен отречени,
покълнали във дланите очаквания
браздят по челото ми с бръчки.
Не вярвам вече, че съм птица
зад тази стягаща решетка,
отлитнала в далечното на мисъл,
пожъната  във сивото на облака.
От изумрудените сънища,
с които зазорявах във триптих,
събудих се... изгубена във пътища,
а там те нямаше... или не те открих. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...