Не знам...
Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята –
става буря, ураган...
И сама не знам сега
теб ли чакам, или Вятъра.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята –
става буря, ураган...
И сама не знам сега
теб ли чакам, или Вятъра.
© Елица Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...