Не знам...
Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята –
става буря, ураган...
И сама не знам сега
теб ли чакам, или Вятъра.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята –
става буря, ураган...
И сама не знам сега
теб ли чакам, или Вятъра.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...