Небе в кречетало
Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето.
Виси на вината обесена.
И жъне, и сее полето,
а питка мълчи незамесена...
... Във теб съм! И ти не забравяш.
Викът на небе в кречеталото!
В сърцето, където заравяш...
аз твойта половина съм в цялото.
Сбогувах се дълго!... Обърнах
и дните ти в нощи безплодни.
Мисли си за мен, че пътувам
с водата на ручей господни
и с нея ти къпеш небето.
Гори от тъга тъмно – синьото!
... Виж! С тази звездичка сърцето,
превръща водата във виното.
Години с очи ожаднели
все търсят гласа на живота.
Това кречетало поспре ли –
небето събира се в нота.
Посвещение и съпричастност към майката, загубила детето си.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мариана.
-
Синьо е мълчанието, небесно. Благодаря за споделеното усещане.
-
Бях тук, мълчаливо...
-
Само душата на майката
е готова да продаде смисъла
и светостта на всяко Евангелие.
Да се залюби с Дявола
и проклета, да се ориса
на всички паднали ангели,
на всички адови кръгове.
Да поиска обратно взетото.
И да не го върне.
Но още никой не е намерил думите, Краси....
Такива думи няма!
Но стихът ти има заряда....Има...💙 -
Опитах се да разбера защо?!... и силите ми стигнаха до тук. Имах усещането че искам още да пиша, но разбрах, че е невъзможно да се каже всичко... Няма такива думи, или поне аз не съм ги намерила... Благодаря ви, че сте надникнали тук. И, че съм ви докоснала!
-
Позвравявам те за въздействащото посвещение, Краси!
-
......!
-
Красиво!!!
-
Натъжих се.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
