Небето ще ми прати бяло облаче
В най-тихата и най-затънтена,
в такава уличка ме остави.
Сама ще си намеря пътеката,
забравена от чезнещи следи.
Опушени мъгли ще ми открият
врати през делниците сиви,
и шарени ще бъдат песните,
зовящи ме с пътеките небесни.
Защото със душата съм обичала.
На мен не ми и трябва повече.
И щом веднъж съм се раздала -
небето ще ми прати бяло облаче.
По него гола, боса...
дори без глас да тръгна... зная,
посоката си ще открия някога.
По-малко да обичам аз не зная.
в такава уличка ме остави.
Сама ще си намеря пътеката,
забравена от чезнещи следи.
Опушени мъгли ще ми открият
врати през делниците сиви,
и шарени ще бъдат песните,
зовящи ме с пътеките небесни.
Защото със душата съм обичала.
На мен не ми и трябва повече.
И щом веднъж съм се раздала -
небето ще ми прати бяло облаче.
По него гола, боса...
дори без глас да тръгна... зная,
посоката си ще открия някога.
По-малко да обичам аз не зная.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Поздрав за чудесния стих!!!
