В най-тихата и най-затънтена,
в такава уличка ме остави.
Сама ще си намеря пътеката,
забравена от чезнещи следи.
Опушени мъгли ще ми открият
врати през делниците сиви,
и шарени ще бъдат песните,
зовящи ме с пътеките небесни.
Защото със душата съм обичала.
На мен не ми и трябва повече.
И щом веднъж съм се раздала -
небето ще ми прати бяло облаче. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up