От обиди и лъжи
дето нямат брой и чет.
Спретнах десет баклави
и намазах ги със мед.
От неволи и беди
де прииждат ред по ред.
Кал замесих три тави
и раздадох я навред.
На циници, подлеци,
на копои и душмани.
На мазници, хитреци
и на други ред отбрани.
Да ме помнят и да славят
тези чудни баклави.
Щом продуктите набавят -
чакам ги, а печката бумти.
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
