От обиди и лъжи
дето нямат брой и чет.
Спретнах десет баклави
и намазах ги със мед.
От неволи и беди
де прииждат ред по ред.
Кал замесих три тави
и раздадох я навред.
На циници, подлеци,
на копои и душмани.
На мазници, хитреци
и на други ред отбрани.
Да ме помнят и да славят
тези чудни баклави.
Щом продуктите набавят -
чакам ги, а печката бумти.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
