=========
Влюбих се. В нищото. Сънувах го днес.
А не вярвах, че дори е възможно.
Мойте мисли разнищи... до стрес,
до стара, притъпена тревожност.
Пристрастих се. Към призраци.
Магнетична е сатанинската дрога.
Бях забравила здравата ризница
и очите с предпазната строгост.
Да се крия зад маски е късно.
Празни дяволски думи заченах.
Сърцето ми, на парчета разпръснато,
се събира... и ругае Вселената.
=========
© Станислава All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
