Облачно
последните листа
на изстрадала есен
постилаха пътечка
към нови светове
оцветиха земята
в топли нюанси
малките деца
скрити в покривката
от рожбите
на дърветата
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Jul 15, 2016, 7:54 AM
Comments
Comments
-
-
Чета те, чета те винаги и потъвам във един вълшебен свят, понякога тъжен, но всеки път красив и светъл. Трябва да се измислят още думи за прекрасно, разкошно, мълчание, удоволствие и др. Никога не стигат. Остави ме със много красиво усещане тази творба!
-
-
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
