Облачно
последните листа
на изстрадала есен
постилаха пътечка
към нови светове
оцветиха земята
в топли нюанси
малките деца
скрити в покривката
от рожбите
на дърветата
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Jul 15, 2016, 7:54 AM
Comments
Comments
-
-
Чета те, чета те винаги и потъвам във един вълшебен свят, понякога тъжен, но всеки път красив и светъл. Трябва да се измислят още думи за прекрасно, разкошно, мълчание, удоволствие и др. Никога не стигат. Остави ме със много красиво усещане тази творба!
-
-
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
