Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2727
Oct 1, 2018, 1:36 PM

Обратният път на вярата 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
1122 11 17

Де се дянахте, богоугодни монаси,

заделили за грешната ръ́жен комат?

Издълбаха окопи в сърцето ми страстно,

не Химери ревниви – самият Пилат.

 

То, проядено, сякаш на пурпурна клада

прегорява на сръчно подострен чатал.

Бог прехапа език. (май така ми се пада)

И отне му покоя преди да е дал.

 

А откакто отсякохте трите ми пръста,

съм забравила пътя към кой да е храм –

(мисълта по погрешка все още се кръсти)

за сакатите той е слепец глухоням.

 

Мойта Вяра пое път обратен и чака 

да достигне отново до сигурен бряг.

Тя не е Одисей, но копнее Итака –

ще доплува до вас в овъглен саркофаг.

 

Уморена съм. В битки за Нея се гърчех.

Ще ѝ стигне земя и с човешкия ръст –

там, до моите корени, точно под смърча.

Не харчете за плоча. Най-малко – за кръст!

© Мая Нарлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??