Оцеляване
Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува!
И обещах си - до сетния си дъх
за един по-добър живот да се боря!
Ако имах вълшебен бокал
малък, дървен и древен...
бих наляла до горе до самият му ръб
противоотрова срещу злото!
И чертае небето невидими граници
а решетката на матрицата се
спуска отгоре...Ще ни стигне ли времето?
Ще намерим ли отговорите?
На толкова много наболели въпроси...
Ще ми стигнат ли силите?
Ще издържи ли гласът ми...?
Та викът ми отчайващ да достигне звездите!
Ще се спуснат ли...? Звездни лекуващи нишки,
да премахнат решетката - да разчупят матрицата...
Да разсеят отровата която от небето се спуска
и със звезден прах да поръсят съдбите човешки
за да излекуват кървящите рани в душите ни...
Ще има ли утре? Ще изгрее ли слънцето?
Ще повее ли вятъра...? А дъждът дали ще завали...?
За да отмие въпросите - болеещи и търсещи...
Дори не знам за какво са ни...
Щом отговорите парят в копривена риза,
само лъжите проблясват във фалшиви обещания...
А сега накъде...Не остана девствено кътче...
Къде да приседна за да избърша сълзите си!
Затова и поета - този истинският и знаещ...
Нека бъде - боен вик , сила , титан...
А аз само си пиша... С надеждата залък деля!
За един по- добър свят и мирно небе...
Избърсах сълзите - перото оставих...
нека бурята в мен да бушува, трепти.
В окото на бурята е толкова тихо...
само есенен вятър по - струните на душата
нежно трепти и запява песни за мир...
06.10.2022г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
