Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите
пазители на слънчеви отблясъци,
които сутрин гонят пеперудите
под ехото на гарванови крясъци.
Опашката проблясва сред дърветата,
в капчуците дъждовни се премята,
понякога наднича зад пердетата.
Играе с мен - едно дете на лятото.