В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи
да различи дъгата от покоя.
В пустинята от вкаменени дни
валеше страх на лепкави порои,
а самотата си измисли свят
и придоби различно измерение.
Уши бодлива маска от тъга
и сви в юмрук отлитащото време. ...