Остатък надежда
Дали се прекръсти с надежда Земята,
изплакала мъчно окапал живот
с отлитащо ято на птици, когато
милее за тяхната вечна любов?
Дявол ли спретнал е празника тука
където до корен изгниват асмите?
Зад чашата с вино, горчилката чука
събрала в червеното края на дните.
По порти ръждиви, безброй некролози,
а живите - сиви, посърнали хора,
и често по-мъртви дори от покойни
нарамили всичко потребно за гроба.
Дали след последното пито-платено
горчивото става нова реколта?
По някоя вена тече към сърцето
остатък надежда и блян за живота.
© Деница Гарелова All rights reserved.
