Осъзнаване
Прегръдка, за да ми кажеш в ухото,
че се прибрах и съм добре дошла,
но без крила и без шапка червена.
Домът е чист, скърца под краката,
с аромат на сапун и мекици.
Но защо се наложи да го напусна?
Не исках щастие, а вид оцеляване.
Ръбът му дори не е краят на трамплин,
а долу не чака синята коприна на водата.
Ще скоча с надуваемо зайче,
да не потъна в пушека на смъртния огън.
А много желаех да съм от децата,
които продават бисквити, като по филмите,
исках и от тяхната пурпурна Коледа,
и от подредения уют и настроение.
Но сънливо и късно е вече,
и студен е кондензът по очилата
на нощта, която с тромави лапи
лакомо изхруска снега и дори не мигна.
Ще рече ли това, че нямам нищо,
даже ако взема на заем от заема на съседа...
И ще ми трябва ли и живот на заем,
за да го върна?
Няма безгрижно детство и успехи след него,
не защото сатър подкастря крилата,
а защото просто липсва корен.
Само от време на време в тясната ваза
наливат аспиринова вода,
за да вярваш, че живееш.
© Стеляна All rights reserved.
