Отивай си тъга горчива,
не съм те канил в моят дом.
От скръб сърцето ми прелива,
душата ми е вече само стон.
Отивай си! Нощта разлива
на глътки твоята печал.
Върви!И дявол да отпива
до дъно тежкият бокал.
Отивай си тъга горчива
и никога не идвай вече!
Във мен гори искрица жива!
Върви си! Бягай надалече!
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
