Пародиен превод на 106 сонет на У. Шекспир
106
Сега, когато си чета сонетите,
нанизани от Уил като гердан
и гледам как се мъчат днес поетите
да предадат любовния му плам,
си казвам – то е кауза обречена
във рими да обличаш любовта,
така различни времената вече са,
че бард да си не е на висота.
И пó ще се зарадва твойто, „милото”,
ако наместо в майсторски сонет,
ти чувствата си потвърдиш с мерилото
на скромен и уютен мезонет.
„За почест! Миррно!” Римното признание
в любов сега да почетем с мълчание.
За оригиналния текст на сонета, проверете тук: http://www.shakespeare-online.com/sonnets/106.html
За превода на В. Петров - тук: http://chitanka.info/text/11153/3
А за да се снабдите с екземпляр от съвместния ни труд с Льо Ше - тук: http://izdavam.com/ - първо в "книжарница", а после в категория "хумористични"
© Росица All rights reserved.
! Наистина хуморът е есенция на екзистенцията (ех, че израз -тъпичък, ама хайде 
