Пастир
Овчарят лежеше в поляна на края на юни,
с две сухи тополи отколешен път и река.
Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
Две фигурки луди под сянка на облак летят.
Над сивата шапка трептяха тревите в омая,
от дългия поход на дивен галоп от сърни,
разтапяше слънце на силните длани събрало,
снежец от акация и ято небесни щурци.
Повейна се вятър, сънува овчарят жена си,
със стон долетял от ребрата на млада гора.
Тя милва челото му морно, усмихва се, плаче
и крие в престилката хляб и студена вода.
Животът немирник е седнал до тях и ги гледа
две фигури бледи, под сянка на облака спят.
Той каза: - Пастирю очакваше тази неделя,
но взе само обич и вяра за другия свят.
© Силвия Илиева All rights reserved.
. Благодаря ти за спирката и усещането за споделеност, Дени. Думите ти са светлина.
