От пепелищата, майка България,
не веднъж и дваж се възцари,
родина свята, дори Византия
пред паметта глава склони.
Кръв лъвска, буйна притежават,
героите на моето Отечество,
в борби за свобода се те сражават,
за пример, пред туй човечество!
Със вяра, силен разум се пробужда
и нека зло не ни спохожда.
Врагът ни туй дорде прозре,
победният ни дух не ще умре!
© Виктория Тасева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
