Aug 14, 2008, 8:49 AM

Песен

  Poetry » Other
768 0 7
 
    • Уморих се да живея безсърдечно,
    • уморих се вечер все да съм пиян.
    • Да се моля за усмивки и за срещи
    • и да плача под луната неразбран.
    • Уморих се от сбогуване и сълзи,
    • от разводи, грешки, болка и тъга.
    • От фалшивото, изкуствено прискърбие
    • и от смазващото чуство за вина.
    • Не желая сладолед на чужда сметка
    • и не искам да съм лъскав еталон.
    • Не желая да живея зад решетки,
    • скрит от слънцето на тъмния балкон.
    • И щастлив ще бъда щом като ме има -
    • искам сам да преоткрия този свят.
    • Да измисля новото си, смешно име
    • и да бъда сто години вечно млад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...