Почти народна песен
Подпряна на кабрио мощно,
със спукана гума – мекица,
оглежда се Пена тревожно –
блондинка и баш хубавица.
Отдолу, настъпил си голфа,
с пушилка се Пешо задава.
Колата дрънчи като кофа,
учудващо жива и здрава.
Протяжно простенват спирачки
и Пешо пристъпя напето.
Завива си тънки мустачки
и дрезгаво пита момето:
–Що стана ма, хубава Пено,
че задната гума ти спадна?
Пиронче... телче изкривено...
В ръчичките вече ми падна!
А Пена примигва кокетно:
Смениш ли резервната гума,
ще те наградя аз конкретно.
Ей, имаш я моята дума!
Баш майстор е Пешо, известен,
и справя се – свикнал да бачка,
а тя на ергенина местен
подхвърля една двайсетачка.
Ухилен пред наша кокона,
избърсал се с мазни парцали,
той с поглед си, взрян в силикона,
направо и блуза запали.
–Не ти искам, Пено, каймето!
Аз думам, да се заиграем.
В горичката, там до шосето,
интимно да се опознаем.
А Пена си прашки оправя.
Цигара небрежно си пали.
–Ти, нещо се, Пешо, забравяш.
Да те огрее – едва ли!
Виж си фалшивите цайси
и голфа си двайсетгодишен.
А анцуга ти е китайски...
Айфонът – модела предишен.
Висока е моята класа.
Не можеш ми купи парфюма.
Два бона! Не ти ли изнася...
Така че – поемай по друма!
Екстейшъни тръсва момето
и бързо отпрашва с колата.
Увисва на Пешо ченето,
остава си с пръст във устата.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
