VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
Feb 6, 2020, 11:09 AM

Почти народна песен 

  Poetry » Humour
577 1 9

Подпряна на кабрио мощно,

със спукана гума – мекица,

оглежда се Пена тревожно –

блондинка и баш хубавица.

 

Отдолу, настъпил си голфа,

с пушилка се Пешо задава.

Колата дрънчи като кофа,

учудващо жива и здрава.

 

Протяжно простенват спирачки

и Пешо пристъпя напето.

Завива си тънки мустачки

и дрезгаво пита момето:

 

–Що стана ма, хубава Пено,

че задната гума ти спадна?

Пиронче... телче изкривено...

В ръчичките вече ми падна!

 

А Пена примигва кокетно:

Смениш ли резервната гума,

ще те наградя аз конкретно.

Ей, имаш я моята дума!

 

Баш майстор е Пешо, известен,

и справя се – свикнал да бачка,

а тя на ергенина местен

подхвърля една двайсетачка.

 

Ухилен пред наша кокона,

избърсал се с мазни парцали,

той с поглед си, взрян в силикона,

направо и блуза запали.

 

–Не ти искам, Пено, каймето!

Аз думам, да се заиграем.

В горичката, там до шосето,

интимно да се опознаем.

 

А Пена си прашки оправя.

Цигара небрежно си пали.

–Ти, нещо се, Пешо, забравяш.

Да те огрее – едва ли!

 

Виж си фалшивите цайси

и голфа си двайсетгодишен.

А анцуга ти е китайски...

Айфонът – модела предишен.

 

Висока е моята класа.

Не можеш ми купи парфюма.

Два бона! Не ти ли изнася...

Така че – поемай по друма!

 

Екстейшъни тръсва момето

и бързо отпрашва с колата.

Увисва на Пешо ченето,

остава си с пръст във устата.

 

 

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??