Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе,
бебе малко,
с мъничко носле
и ще плаче, жалко,
но аз ще го люлея,
ще го забавлявам,
песни ще му пея,
да реве не ще му давам!
А като порасте
ще го уча на игри,
и ще сме приятели
неразделни, най-добри!
© Людмила Данова All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
