Понякога
Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда,
един след друг асата са в ръкава
и Мистер Сенко мога да учудя,
магия ли е – все се получава.
Понякога съм гневна, много гневна,
гласът ми ураган е – гороломен,
небето рухва с буря, като ревна,
отекват дълго тътени, за спомен.
Понякога съм тиха, много тиха,
и в подмолите ставам малко раче,
изплаквам си тъгата в два-три стиха,
че всичко знам, но не и как се плаче.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
- Честита да си! Здрава, "груба луда, гневна, тиха" 