Apr 27, 2021, 12:05 AM

Порталът

  Poetry » Other
526 1 0

 

Порталът

 

Във ранната Е́сен вя́тър ю́жен доне́се

загадъчен зов от Далечна звезда:

там Някъде Някой – напред със прогреса –

навярно ме търси за нова съдба!...

 

Защото възможно е в друга Реалност

светът му да бъде – невидим за мен

и всеки от нас, но в различна Безкрайност

да бъде с Живота си в нея вграден...

 

В различното Време, в Пространства различни

противно на всеки космичен закон,

надявам се външно да си приличаме

със общ: подпечатан от Бога, геном!...

 

И искам да бъде Жена – хубавица:

във изгрев – Надежда, при залез – Мечта,

в Любовта – всеотдайна, Жена – дяволица

пренесла на Друга вселена Страстта!...

 

Деца на различни до днес Цивилизации

аз мисля, че вече съм ясно разбрал:

за срещата с нея, освен Гравитацията

ми трябва през Времето таен Портал...

 

Но знам, че за мен е такъв недостъпен –

орисан се лутам в нелепа съдба...

    И само в мечтите си търся аз пътят и́ –

на тази Далечна в безкрая звезда...

 

12.03.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...