ПОСЛЕДНАТА ЛЪЖИЧКА МЕД
Вълна от липов аромат
града на ранина превзема.
Градя си непоко̀рен свят –
за който няма теорема.
И притежавам сетива
за далнините непонятни.
Отпуснатата тетива
стрелата връща ли обратно?
Пчелите скоро ще изчезнат –
в различията помежду ни,
сред политическата бездна
и в кухия въртоп от думи.
Стремежът да ги защитите
премазва медените пити.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
