Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.
Хиляда и едно парченца сбъдване,
събрани в полунощната наслада.
Понякога си вярвах, чак до съмване,
че съм последната Шехерезада.
А лятото преля във тежка есен
и сложи край на сладките мечтания -
разбрах, че принцът търси си принцеса
с хиляда и едно, уви, желания.
© Христина Мачикян All rights reserved.
и на мен ми каза твоята разочарована Шехерезада.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
