Последният влак на България
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак.
Къде ме води? – нявга ще узная.
И води ли ме нейде въобще.
Дали към Ада, или пък към Рая? –
се питам със наивност на дете.
Кондукторът за седми път минава
да ми огледа празното купе.
България вони като държава
на гербери, на пот – и БСП.
И сигурно пиян е машинистът,
повел ни през поредния тунел.
Вторачвам се в предизборната листа –
все мъртъвци във гробищен парцел!
Надежда взорът никъде не види.
На път потеглил, блъскам се в стена –
от Варна през Карлуково – до Видин,
живеем всички в лудница една!
Додето изпухтя една цигара
край буфера, омазан с педя грес,
край моята последна ЖП-гара
животът мина с бързия експрес.
© Валери Станков All rights reserved.
