Jul 22, 2011, 6:47 PM

Посвещение

  Poetry » Love
895 0 7

За тебе, моя любов!


Пресъхналите устни те жадуват,
ръцете все към тебе се стремят!
Сакатите нозе ще те догонват!
А ударите на сърцето... ще гърмят!

 

И слепите ми ириси ще те съзират!
И все ще търсят образа ти свят!
Когато от любов му се умира,
най-бедният е винаги богат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....